Всяко дете в един или друг момент лъже. Независимо от причината, всеки родител побеснява когато детето му започне да го лъже и се чуди защо е така. Защо децата ни лъжат и как трябва да реагираме на детската лъжа?
Ще обсъдим децата над 4 годишна възраст - по-малките все още трудно различават "лъжа" от "истина" и вероятността да приемат, че Снежанка (от филма със седемте джуджета) наистина е била убита от злата вещица и всички хора могат да се съживят с целувка, е твърде голяма.
Децата са умни човечета. Колкото и да не ни се иска (понякога), те си вадят изводи от целия заобикалящ ги свят и всичко, което им се случва. До определен момент детето ви не знае какво е лъжа. То прави различни неща, на които реагирате различно. В един момент обаче, то прави някаква беля (скъсва пердето, драска по стената с водоустойчив маркер, чупи чаша, удря братчето си...) и вие се чувствате задължени да го накажете и дори да го напляскате. "Как иначе ще се научи да не прави това повече?!" Добре, наказвате детето, наплясквате го...и сте доволни. Само че то не е  - и това е била целта - "сега ще се научи да не прави повече това". Грешка! Детето ще научи точно това, което му се е случило - ако направи тази беля и вие разберете за нея, то ще бъде наказано. Усещате ли тънката разлика? Дотук добре - детето е научило, че не трябва да разбирате когато то прави бели. Следващата му стъпка (при първият случай когато реши да повтори белята или да направи друга) ще бъде да скрие това от вас. Детето ще прави бели зад гърба ви, ще се старае да не знаете какво прави и да се крие от вас. Защо обаче няма да спре да прави определената беля? Последния път вие сте се отнесли с неуважение към него - скарали сте му се, отправили сте съмнения към самоуважението и личността му ("Как може да си такъв?! Какво ще излезе от теб?! Лъжец такъв!") и сте го напляскали (което е върховна проява на неуважение). Накратко - подтикнали сте го да си отмъсти. Детето не иска да бъде наказвано отново, но иска да знае, че е вярно на себе си, а не на някой друг, дори този някой да е човекът, който го е създал. За да се почувства вярно на себе си, то ще повтори белята. За да не бъде унизено и неуважавано обаче, то ще скрие този факт от вас и вътрешно ще се чувства победител (и наистина ще бъде, гледайте само какво ви чака...). И ето че един слънчев ден, малчуганът отново прави същата или подобна беля. Вие сте 200% сигурни, че е той и никой друг. Когато обаче го питате (ако изобщо го попитате, а не минете направо към крясъците), детето ви отрича. И вие сте изненадани. Защото детето ви лъже. Вие знаете истината, но то ви лъже. Това удвоява яда ви и вие го наказвате по най-жестокия начин, за който се сетите на момента - крясъци, обиди, стоене в ъгъла/стаята, шамари, никакъв десерт и прочие. Така детето се научава, не само че трябва да скрие от вас какво прави, а също и че трябва особено да се постарае да не разберете или ако разберете, то да не е наблизо. Така се получава порочен кръг - вие се стараете да покажете на детето че сте сериозни - то се старае да ви покаже същото за себе си и най-вече - иска да остане вярно на себе си, а не да се подчинява на чуждите изисквания. Не бива да предизвиквате детето да лъже в своя защита, нито нарочно да създавате ситуации, в които е принудено да излъже. Не задавайте въпроси, които ще предизвикат лъжа с цел самозащита. Не задавайте въпроси, чиито отговори вече знаете. Вместо да попитате "Ти ли счупи чашата?", кажете "В кухнята една чаша е била счупена. Искаш ли да ти помогна с почистването или сам/а ще се справиш?".
Как да реагираме на лъжата? Какво би накарало детето да спре да лъже? Детето ще спре да лъже когато спрете да го наказвате и биете. Означава ли това, че трябва да го оставим да прави каквото си иска? Не, разбира се. Трябва да се научите да използвате интелигентност и умения при възпитанието му. В друга тема ще обсъди как да възпитате детето без да го наказвате и биете. Сега - как да реагираме на лъжата така, че да не се повтори?
Първо разберете чувствата на детето. То не ви лъже случайно. От опит знае, че като направи беля, ще му се случи нещо лошо, затова се страхува да ви каже истината и иска да я скрие от вас. Ето няколко по-конструктивни начини за реакция от наказанието (което вече видяхме до какво води):
1. Присъединете се към лъжата (в зависимост от ситуацията) и я преувеличете. Ако детето например каже, че злата вещица е виновна, престорете се че сте я видели: "Да, беше сбръчкана и с черно наметало". Обаче не оставяйте нещата така. Веднага след като приключите с фантазирането (как е изглеждала вещицата), направете нещо конкретно по въпроса. За идеи - следващите няколко точки (като тази не е задължителна изобщо).
2. Акцентирайте върху възможните решения на проблема. Вместо да търсите кой е виновен, потърсете разрешение на проблема. Предложете на детето да му помогнете в почистването на разлятото мляко или счупената чаша, без да му се карате, а с приятелски тон. Кажете "Искаш ли да ти помогна с почистването или препочиташ сам/а да се справиш?". Така акцентирате върху идеята, че грешката трябва да се поправи, а не върху това кой е виновен.
3. Поставете се на мястото на детето и проявете разбиране. Попитайте го дали се страхува да признае истината и му обяснете, че всеки понякога се страхува. След това му обяснете (с прияелски тон), че е длъжно да поема отговорност за действията си. Кажете му  "Всеки може да сгреши, но като обвиниш някой друг или излъжеш, не ставаш по-малко отговорен за постъпката си" или за конкретен случай "Зная, че ти се е сторило по-лесно да прехвърлиш вината върху котката/сестричката си/злата вещица, н но е важно да знаеш, че можеш да ми кажеш истината дори когато си излашен/а". Разкажете му за доверието и му помогнете да направи връзката между честността ни и доверието, което хората изпитват към нас.
Честността е деликатна ценност, която родителите трябва да възпитат децата си чрез не по-малко деликатни методи. Децата ще спрат да се страхуват от нас когато разберат, че с любов и уважение ще им бъде позволено да поемат отговорност за действията си.