Започва от тук.

*    *    *    *    *

Снежанка стегна куфарчето си за път, впрегна шейната с Рудолф и отпраши за Снежната планина, където нейната родна баба живееше.

Баба Зима беше възрастна дама с приятна външност. Въпреки че годинките й личаха, тя продължаваше да се облича както някога в красиви бели дантелени дрехи и да се намята с воали, украсени с мъниста от ледени кристали. Много се зарадва, като видя любимата си внучка. Втурна се да я прегърне, след това я настани да седне, а после я почерпи със снежна мелба. Докато момичето похапваше, баба Зима го попита как върви подготовката за Коледната нощ.  

Снежанка направи кисела гримаса и отговори кратко:

- Лоша работа!  

- Как лоша? Какво лошо може да се случи при вас? Та вие носите радост за хората и всички ви обичат!

- Не е точно така, бабо – рече Снежанка. – Тази година не е като другите…

Снежанка разказа на Баба Зима за мъката на Добрия старец, който е получил само едно писмо - от момченцето Жорко. Сега се е затворил в къщичката си и се чувства самотен, излишен и забравен от хората. Накрая завърши с думите:

- Искам да помогна на Дядо Коледа и затова съм дошла при теб…  

- Но как!? – възкликна белокосата дама. – Какво можем да измислим ние двете?  

- Аз вече се сетих какво – отговори Снежанка. – Ще ти обясня моя план.  

Днес ти ще пуснеш надлъж и нашир снежните виелици да засипят пътищата,  дворовете и всички сгради. Три дни ще вали сняг без да спира, на едри парцали, докато покрие къщите чак до покривите им. Родителите няма да могат да идат на работа, а децата – на училище. Ща настъпи адски студ като през Ледената епоха и хората ще се сгушват до печките си, но няма да успеят да се стоплят. Улиците ще са непроходими, а всички магазини – затворени. Дори онези родители, които са имали намерение да купят подаръци за децата си, и те няма да могат да излязат навън, за да го сторят.

Бабо, ти сигурно вече си си помислила, че целта ми е единствено да накажем хората, но идеята ми е съвсем друга. Искам да ги накараме да възвърнат вярата си в Дядо Коледа и в чудесата.  

- Нима всички хора са престанали да вярват в Добрия старец? – попита Баба Зима невярващо.

- Да, бабо! Всички без Жорко. Те са сигурни, че Дядо Коледа не съществува, а това, както знаем, не е вярно. Съветват и децата си да не вярват в съществуването му. Родителите обясняват на синовете и дъщерите си, че подаръците се купуват, а чудесата никога не се случват. Ние с теб ще им помогнем да осъзнаят, че допускат ужасна грешка. Но за да бъдем по-убедителни, ще ги накараме да изстрадат истината.  

- Да изстрадат истината!? – повтори изумената баба Зима. – Интересен подход, който ми прилича на истинско отмъщение.

- Може и така да се каже… - съгласи се Снежанка и продължи с обясненията си. – Но отмъщението ще бъде в името на Истината и Доброто и ще трае само три дни. Когато настъпи празничната нощ и хората заспят непробудно, Дядо Коледа ще започне своето необикновено пътешествие. Ще мине над всички домове и през комините ще пусне всекиму скъп подарък.

Сутринта вълшебните камбанки ще запеят прекрасна песен, възхваляваща чудото в Коледната нощ, и ще събудят заспалите хора.  Всеки човек, голям или малък, ще намери под елхата своя жадуван дар. А зимната картина навън ще бъде по-красива от всякога. 

- Аха! Сега вече всичко ми се изясни напълно – каза с усмивка снежната старица. -  В тази ситуация хората няма как да не повярват, че подаръците са донесени именно от Дядо Коледа. Защото те самите не са могли да се измъкнат от домовете си, за да си ги купят. Струва ми се, че планът ти е брилянтен, Снежанке. С удоволствие ще се включа в неговото изпълнение.

*    *    *    *    *

- И днес ще си останем вкъщи, Жорко. Вече трети ден вали сняг на огромни парцали. Покрил е цялата ни къща. Студът става нетърпим, въпреки бумтящата печка. Никъде не можем да мръднем. През прозореца се виждат само натрупани снежни пластове. Даже външната врата не може да се отваря. 

- Мамо, случвало ли се е друг път да навали толкова много сняг? Чааак до покривите на къщите? – попита момчето.  

- Не, моето дете, тази година явно не е като другите. Първо финансовата криза ни удари, а сега и снегът ни захлупи. Три дена треперим от студ и май само по-лошо става. Може би това ще е краят…

- Краят на какво? – не разбра Жорко.

- Краят на света – уточни майка му. – Също както са изчезнали динозаврите от лицето на Земята преди милиони години. Било е заради ледниковия период. Явно ние ще сме следващите, ако зимата продължи да вилнее.

 - Мамо, не се отчайвай! Ами ако се случи чудо? Ако някой добър човек направи вълшебство и ни избави от голямата беда?

- Ох, миличък, тези работи ги има само в приказките. Истината е друга… Как да ти кажа?... Не разчитай!... Нека да бъдем реалисти...

„Мама е добра и аз много я обичам. Зная, че не ме лъже” – рече си наум хлапето. „Страх ме е… Много ме е страх.”

Спомни си за писмото, което то беше написало до Дядо Коледа, и се замисли. Ако Дядо Коледа съществуваше, той никога не би допуснал хората да загинат. И то точно в навечерието на най-прекрасния празник.

 „Дали пък?... Ами ако?… Неее!... Едва ли… Мама каза, че е невъзможно…” Жорко махна с ръка, сякаш за да пропъди мислите, които го бяха нападнали. „Нека бъдем реалисти!... Нека бъдем реалисти!...” – отекнаха в ушите му последните думи на неговата майка и в очите на детето блеснаха сълзички.

Жорко и майка му легнаха да спят, увили се презглава с всичките завивки, които имаха. Днес доядоха последните залци храна. За утре нямаше как да си набавят продукти, защото не можеха да отидат никъде. И до магазина – също. Снегът беше толкова висок, че пъртини не беше възможно да се проправят. Освен студ щеше да започне да ги мъчи и глад.

*    *    *    *    *

- Снежанке, планът ти успя. – каза баба Зима, гледайки през екрана на снеговизора - Хората вече си мислят, че е настъпил краят на света. Нали това искаше? Да ги доведеш до пълно отчаяние. Изгарям от нетърпение да чуя какво ще кажат, когато се събудят утре и видят през прозорците си съвсем различна картина.

- Скъпа бабо, благодаря ти за всичко! Аз ще потеглям към селцето, защото нощта срещу Коледа наближава. Моля те, малко преди развиделяване пусни снегът да вали в обратната посока: от земята към небето. И нали няма да забравиш да дръпнеш спирачния лост, точно когато снежната покривка стане десетина сантиметра?