Продължава от тук.

*    *    *    *    *  

     Еленчето Рудолф спря шейната точно пред склада на джуджетата. Снежанка изтича напред и влетя в голямата зала. Пакетите с коледни подаръци бяха подредени и приготвени за товарене. Джуджетата се стреснаха от внезапното й появяване и дори някои от тях застанаха мирно.

- Както виждам, подаръците са готови и след малко ще бъдат на шейната, но какво направихте с пеещите камбанки, джуджета? – попита Снежанка.

- Камбанките сме ги напъхали в малката вълшебна кутия, за да не заемат много място. Ще ги виждаш само, когато повдигнеш капака й – израпортува едно от джуджетата. - Направили сме толкова много камбанки, че ще май останат и за следващата Коледа.

- Бях сигурна, че мога да разчитам на вас – изрече с възторг Снежанка. -  След мъничко потегляме с Дядо Коледа, за да разнесем подаръците. Докато той ги пуска през комина, аз тайничко ще закача по една пееща камбанка на всяка врата. 

*    *    *    *    *  

Къщичката на Дядо Коледа тънеше в мрак. Снежанка се приближи до нея и почука на вратата.

- Да... Влез… – се чу слаб глас отвътре.

Снежанка бързо се вмъкна в стаята, погледна към стареца и застина от изумление.

- Дядо Коледа, ти добре ли си? Целият си прежълтял. Да не си болен?

- Снежанке, изглежда наистина се разболявам. Не се чувствам никак добре.

- Веднага ще извикам лекар! – изплашено каза момичето и посегна към слушалката на снегофона.

- Не, недей! Остави! Няма лекар на света, който да може да ми помогне – тихо изрече стария човек. – В моя случай медицината е безсилна. Ти знаеш каква е причината. Ако всички хора престанат да вярват в мен и в доброто, аз ще умра. Тази вечер дори малкият Жорко сериозно се усъмни, че по Коледа се случват чудеса. Затова ми прилоша и чувствам как силите ми ме напускат. 

- Мили Дядо Коледа, дръж се! След малко тръгваме с теб да раздадем подаръците на хората. Ще ти помогна да се качиш в шейната и ще те подкрепям през цялото време. Само, моля те, не се предавай! Шейната вече е натоварена и ни чака отвън! Хайде да потегляме!

Дядо Коледа се изправи и тежко запристъпя към вратата. Момичето го прегърна през рамо, изведе го навън и му помогна да седне в шейната. Тя в миг се отдели от земната повърхност и отлетя нанякъде.

*    *    *    *    * 

Жорко спеше и сънуваше, че в стаята му стои пищно украсена елха. Той и майка му се усмихват и разглеждат подаръците, които са намерили под коледното дръвче. Един от тях е свирката, за която момчето си мечтае от няколко месеца. Поставена е в красива кутия с прозрачен капак.

Жорко взима в ръце музикалния инструмент и започва да го разглежда. Прави му впечатление, че всъщност свирката не е пластмасова, а сребърна. Любува се известно време на светлината, която струи от нея. След това докосва с устни мундщтука й и в този миг от нея зазвучава прекрасна мелодия. В същото време най-неочаквано, от различни посоки, се понася вълшебно хорово пеене, съчетано с камбанен звън. Детето се заслушва в песента и чува следните думи: 

Мили хора, чуйте

тази блага вест!

Празникът започна –

Коледа е днес.

Жорко се събуди. Ощипа се, за да провери, че вече не сънува. Не, не - буден беше. Но защо тогава продължаваше да чува прекрасната песен от съня си… 

И Добрият старец

 всеки с дар дари.

Чудеса се случват…

Сбъдват се  мечти…  

Скочи от леглото и видя в единия ъгъл на стаята пищно украсена елха. Майка му стоеше усмихната и го гледаше. Момчето изтича до елхата и надникна под нея. Сребърната свирка седеше в кутия с прозрачен капак. Грабна подаръка си и го притисна към сърцето.

- Благодаря ти, Дядо Коледа!!! Благодаря ти за чудото, което сътвори за мен и за мама!

Майката с насълзени от вълнение очи прегърна своето момче и каза:

- Сине, чудото е наистина невероятно. Погледни през прозореца.

Жорко залепи нослето си на стъклото и видя изумителна гледка. Зимната картина беше изключително красива. Хората бяха наизлезли навън и се радваха. Някои се прегръщаха, други танцуваха, трети плачеха от щастие, вдигаха ръце към небето и благодаряха. Всички заедно пееха песента на камбанките, която не спираше да се носи навред.

*    *    *    *    * 

Снежанка и Дядо Коледа тъкмо се прибраха вкъщи. Старецът вече беше разбрал какво е сторила девойката, за да му помогне. Усмихна се и каза:

- Снежанке, благодаря ти от сърце! Ти си моята спасителка. Никога не съм се чувствал така зареден със сили, както сега. Хората отново повярваха в мен и в чудесата. Безкрайно съм ти благодарен за помощта и искам да изпълня твоето най-съкровено желание. Кажи ми кое е то.

- Дядо Коледа, ти знаеш, че аз дойдох при теб от една известна приказка, любима на всички деца. Моето най-голямо желание е да се върна обратно в нея, защото тя е моето родно място, което обичам и то ми липсва.

- Съгласен съм с теб. Нека бъде така, както ти искаш, скъпо дете!

Старецът плесна с ръце и в същия миг Снежанка изчезна, за да се появи отново в своята приказка, която децата от целия свят четат и препрочитат още от стари времена. Той нито за миг не й се разсърди, че тя пожела да си тръгне. Дядо Коледа също като Снежанка знаеше, че най-много мъдрост, доброта и красота има там, където са децата.

Защото истинските неща ги виждат само децата и онези възрастни, които не са загубили способността да гледат на света с очите на дете.

*    *    *    *    *